Около 30-40 секунди е времето, което безпроблемно чоек може да издържи без въздух, защото обикновено за нетренирани хора това е максимумът, след който започвате да усещате липсата на кислород доста силно.
Има много опасни за здравето последици, които липсата на кислород може да доведе при нетренирани хора. Предполагам знаете, че само след минута без въздух мозъчните клетки започват да умират.
Ако пък спрете да дишате за повече от три минути вероятността за перманентни мозъчни увреждания рязко се увеличава, тъй че това определено не е шега работа. 5 минути без въздух и шансовете за смърт нарастват значително. След 15 минути без достъп на кислород до мозъка може да отпишете повечето хора.
Съществуват обаче хора, които очевидно са безстрашни, защото посвещават години наред от живота си тренирайки, за да надхвърлят и най-смелите ни представи за това какво е физически възможно. Такъв пример е Стефен Мисфют - френски гмуркач, който успява да постави рекорд през 2009-та година издържайки без да диша цели 11 минути и 35 секунди.
Той поставя рекорд за статична апнеа, което представлява задържане на дъха под вода докато човек е напълно неподвижен. Интересен факт е, че хората могат да издържат без да дишат под вода много по-дълго отколкото на сушата. Това е така, заради така наречения селен рефлекс - заради този вроден рефлекс тялото ни автоматично забавя сърдечната дейност и метаболизма.
За да запази възможно най-голямо количество кислород и енергия когато е потопено в студена вода. Пулсът на нетрениран гмуркач обикновенно се забавя от 10 до 30 процента докато при професионалистите цифрата вече стига 50 процента. Ако пък преди да се потопите във водата дишате чист кислород в продължение на до 30 минути нещата стават още по-интересни понеже тогава се хвърляме в едни на пръв поглед невъзможни рекорди като например този на Том Зиетас, който през 2012-та година поставя рекорд издържайки без да диша цели 22 минути и 22 секунди.
Причината Том да успее да задържи дъха двойно повече отколкото Стефен е, че Том дишат чист кислород преди започване на опита. Това помага на тялото му да изхвърли възможно най-много въглероден диоксид преди той да се потопи във водата и следователно веществото се натрупва по-бавно в организма на гмуркача след това.