Здравословни последици от безсънието

Ето и какви са последиците от дългото безсъние върху човешкия организъм доказани чрез реални екскременти със съня.

Регистрираните и наблюдавани от медицински лица случаи на хора решили да будуват за толкова продължително време се броят на пръсти. Благодарение на тях днес имаме ценна информация отговаряща поне отчасти на въпроса защо трябва да се спи.

На няколко места има твърдения за записан случай на жена от САЩ, която е останала будна в продължение на 449 часа, но няма информация тя да е била наблюдавана от медицински лица, които да следят състоянието й.

Първия подобен записан експеримент със съня е бил проведен през 1959-та година. Питър Трип влиза в стъклена кутия в центъра на Таймс Скуеър откъдето откъдето е водил радиошоуто си в продължение на 201 часа без прекъсване. По време на експеримента Питър е наблюдаван изкъсо като на третия ден от експеримента Питър започва да се смее, видимо е бил объркан и параноичен като не след дълго започват и халюцинации.

В началото те са опростени - паяжини по лицата на преминаващите или буболечки по масата, но много скоро започват да стават доста по-детайлни. Учени смятат, че може би Питър е преживявал на яве сънищата си. В последните часове от експеримента Питър започва да получава психолотични пристъпи. Той започва да твърди например, че изобщо не се казва Питър и че само се преструва на него. След края на експеримента близките на Питър твърдят, че характера му се е променил из основи.

Той станал раздразнителен и започнал да проявява признаци на депресия. Екстремната липса на сън може да има фатален край въпреки, че това не е било изследвано при здрави хора, защото никой уважаващ себе си учен не би допуснал експеримент да стигне толкова далеч. Съществува обаче наследствено генетично заболяване наречено фатална фамилна инсомния, при която засегнатите индивиди са просто неспособни да заспят и това обикновено има летален край. Заболяването е генетично и се предава по рождение въпреки, че все още не е ясно защо и как се отключва то. Обикновено се проявява когато болните достигнат средна възраст.

Когато болестта се прояви, обикновено болните умират в рамките на 18 месеца като през това време страдат от тежки халюцинации, деменция, психически атаки,  загуба на тегло и депресия, след което настъпва смърт.